Полезна информация за домашните любимци и обяви за животни
Чинчилата - екзотично мъниче и добър домашен другар

Дивата чинчила (Сhinchilla laniger) спада към сем. Чинчилови (Chinchillidae). Нейна родина са високите планини на Южна Америка (Аржентина, Перу, Чили, Боливия). Името си е получила от индианското племе “чинча". По външен вид чинчилата прилича на катерица, но ушите и рунтавата й опашка са по-малки. Тялото й е дълго от 23 до 38 см, а опашката й от 8 до 15 см. Възрастните екземпляри тежат  от 500 до 800 г. Очите й са големи и черни. Космената покривка на гърба й странично е от светло- до тъмносива с гълъбов оттенък, а на корема е със сиво-бял цвят. Пуховите косми са много фини, с нежен копринен блясък. Гъстотата на космите е значително по-голяма, отколкото на другите животни. В природата живее на многобройни колонии (до 100 бр.). Активна е през цялата година, както и през нощта. Обитава естествени пещери и скални пукнатини, като е отличен катерач.
Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива към човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Клетката за двойка чинчили (те са моногамни животни) трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа. Дъното е също от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Размерите на клетката са минимум 70/70/70 см, като отпред има вратичка за отваряне с ясла и място за бутилка с вода. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е да се постави една малка вана със ситен пресят пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се къпят". Без тази „прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. В доплнение, „прашната баня” запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от „пясъчни вани” и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва периодично да се заменя с нов. Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплодни (моркови, цвекло) или зеле, а през лятото - трева, люцерна, листа от глухарче. Вода за пиене се дава на воля в обърнати бутилки, които завършват с гумена тапа, пробита от тънка метална тръбичка, стеснена в единия край. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли).

Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6-9 г на майка и 2-3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5-7 г на майка и 1,52 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват.

Полова зрелост чинчилите достигат на 6 - 7-месечна възраст, като особено плодовити са до 10-12 години. Живеят 16-18 години. В природата раждат 1- 2 пъти годишно, но в домашни условия 2- 3 пъти. Бременността продължава 3 месеца. Женската ражда до 16 малки (най-често 2- 3), които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На едноседмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. На тази възраст малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Ако майката умре трябва или да намерите друга кърмачка или да планирате да храните малкото от ръка. Подходяща „кърмачка-заместител” може да бъде друга чинчила или морско свинче със само едно малко на приблизително същата възраст като тази на сирачето. Добра хитрост,която можете да приложите е да сложите малко крем на гърба на сирачето, както и на собственото й малко, така че и двете да миришат еднакво. Наблюдавайте внимателно котилото за да се уверите, че сирачето е прието. Ако не е, трябва да го храните, което въпреки старанието не винаги е успешно. За изхранване може да опитате да използвате млекозаместител за котенца (намира се в зоомагазините и ветеринарните кабинети) или продукт, предназначен за изхранване на новородени агънца. Новородените трябва да се хранят със затоплено мляко (прясно приготвено) на всеки два часа през първите две седмици, след това всеки три часа. Постепенно удължавайте времето между храненията и намалявайте количеството на млякото, докато станат готови за отбиване между 6 и 8 месечна възраст.Можете да увеличите времето между храненията през нощта, но не твърде много, тъй като това са техните нормални часове за будуване. Установено е, че инсулиновата спринцовка е по-удобна за хранене на новородени от пипетата, след това спринцовка от 3 с.с, след това пипета или нормална бутилчица за вода. Важно е да държите бебето изправено в ръката си и се уверете, че не се дави и не влиза мляко в белите му дробове. След хранене внимателно масажирайте коремчето му. Продължавайте смело напред и му осигурете сено и пелети за гризане. Повечето хора в подобна ситуация избягват да слагат поилка за вода (с вода в нея) през първите няколко седмици, този период е важен  за да се насърчи доброто хранене с мляко. Когато малкото стане на 2-3 седмици, няма вече да се налага да го държите в ръка, докато го храните,тъй като ще започне да стои изправено за хранене.Можете малко по малко да добавяте и зърнени бебешки храни в млякото.

За да сте сигурни, че храните правилно чинчилата и за да се  развиват малките добре, е необходимо да ги измервате всяка сутрин. Нормалното наддаване на тегло е от 2 до 4 гр на ден. Но ако малките са напълно на изкуствено хранене, наддаването на тегло протича лошо. Набират 1-2 гр. след 2 часа ги губят. Важно е да сте упорити и търпеливи, след 7-10 дни теглото започва да расте стабилно, като най-важно е малките да ядат и да бъдат активни.

Ако има 3-4 малки в котилото майчината кърма може да не е достатъчна за всички. Ако не й помогнете, дохранвайки малките, те могат да станат агресивни по между си, като започнат да се хапят, бият и да нараняват зърната на майката в борбата по между си за мляко. Можете да допълвате храната им по начина описан по горе за сирачетата, но в по-малки количества и не толкова често. Също така може да разделите малките на групи, премествайки едната група за около 6 часа (дохранвайки отделените бебета), след което да размените групите, осигурявайки на майката почивка и предотвратявайки братската конкуренция. Може да предпочетете и различно разписание, като например разделяйки групите за 8 часа (когато са поотраснали) и да съберете всички за през нощта. Също може да решите и да дадете на майката време за пълна почивка, отделяйки всички малки заедно, като по този начин им се предоставя възможност да общуват по между си, особено ако не ги оставяте всички заедно за през нощта. Вижте кое разписание работи най-добре при вас и вашето семейство, но имайте предвид, че малките могат да бъдат отделяни за кратки периоди без майчино мляко, когато са много малки, после за по-дълги периоди, когато пораснат. Също запомнете, че е добре да ги мерите често за да определите дали наддават достатъчно на тегло, нагласявайки вашето разписание и дохранване съобразено с това (и количеството кърма на майката).

Хранене и грижи

Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка.

Основната храна на чинчилата се състои от пелети, които изглеждат като заешка храна, но те съдържат специфични хранителни вещества, от които чинчилата има нужда. В никакъв случай не използвайте заешка храна - много често тя съдържа хормони. За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на
мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително кръстосване, при което са взели участие доста породи - виенски син заек, руския заек горностай, френския сребрист заек, Белгийски великан (фландър), дивата куникула и др. По всяка вероятност при създаването на чинчилата е вложен не малко труд от зайцевъдите във Франция , Англия,
Германия и други страни. За пръв път обаче зайци от породата чинчила са били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913 г. След това чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други страни. Породата зайци е наречена чинчила - Chinchilla поради голямото сходство на цвета на космената покривка с този на дивия гризач чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила има извънредно гладък мек, с копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване.

Чинчилите много обичат вкусотии (за тях това са сушените плодове - стафиди, ябълки, круши, сливи, кайсии, ядки), но трябва  да ги ограничавате от подобен род храна  или ако давате това да бъде само от един вид за деня. За възрастна чинчила не се препоръчват повече от две стафиди на ден или две ядки. Не трябва да давате на вашият галеник твърде много вкусотии, защото подкожните мазнини, които натрупва значително скъсяват живота му.
Ако Ви се налага да промените режима на хранене, то това трябва да става постепенно без рязка смяна на храната. Чинчилата има чувствителен стомашночревен тракт и можете да предизвикате здравословни проблеми. При смяна на храната трябва да прибавяте по много малко количество от новата храна към старата и постепенно да увеличавате с течение на времето. Така организмът на чинчилата успява да се адаптира към новия режим и ще избегнете вероятни смущения и болести. Този процес отнема около 2-3 седмици.
Пелетите са основната храна за чинчилите. Повечето пелети се правят от  люцерна, меласа, соево олио, овес, витамини и минерали както и пшеничен зародиш. Всеки човек има собствено мнение за това как трябва да храни своят домашен любимец и често дават на чинчилите пелети за зайци, морски свинчета и т.н., които обаче понякога съдържат хормони и са вредни за чинчилите. Най-важно в случая е пелетите да са пресни. Изхвърлете всяка храна, която е на повече от 3-6 месеца, защото тя е изгубила своята хранителна стойност.
С правилни грижи и подходяща диета чинчилата може да живее до 20 години, въпреки, че средно живеят до 10 - 15 години. Чинчилите са що-годе издръжливи и здрави животни, но има някои здравословни проблеми, с които трябва да сте наясно. Трябва системно да водите вашата чинчила на ветеринарни прегледи. Важно се да се следят зъбите на чинчилата. Те трябва за бъдат жълтеникави на цвят и горните не трябва да бъдат надвиснали над по малките зъби. Един от най-разпространените проблеми, които чинчилите имат е с техните зъби. Зъбите на чинчилата постоянно растат и това може да предизвика голямо неудобство у чинчилата. Първите признаци, които може да забележите, е че чинчилата започва да се храни по-малко, търси по-мека храна и впоследствие губи от теглото си.
Чинчилите се опитват да дъвчат много предмети. Избягвайте да им давате да си точат зъбите върху пластмасови повърхности или боядисани или лакирани дървени, защото могат да се натровят. Опитът показва, че най-често налитат на дърво, но ако си имат дървено трупче или дървени пръчици, в които да си точат зъбите няма да ви създават проблеми,когато ги пускате извън клетката. Можете да им направите тръби от картон, в които те много обичат да си играят или да се промушват.

Въпреки, че чинчилите не миришат, клетката трябва да бъде почиствана поне веднъж седмично. Рафтовете, кутиите за храна, поилката за вода трябва да бъдат почиствани ежедневно. Хигиената и чистотата са много важни. Престояла храна, мухлясало сено, остатъци от храна, изпражнения и престояла вода могат да предизвикат образуването на бактерии опасни за вашата чинчила. Някои хора използват дървени котешки тоалетни за тази цел.

За съжаление както всяко друго същество, така и чинчилата боледува и е застрашена от много и неприятни инфекции. Най- често срещани са:

Ентерит (чревна инфекция)

Ентеритът е едно от най-често срещаните заболявания при чинчилите. В много от случаите не може да се определи причината за него. С едни и същи симптоми протичат ентеритите с причинители: бактерии, вируси или протозои. Най-често причинители са Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhimurium, E. coli и Giardia. Клиничните симптоми при това заболяване варират от депресия до смърт. При чинчилите често се проявява диария, но тя не е задължителен симптом. Други признаци на заболяването са липса на апетит, частична парализа, болезнен корем. Причинителят на ентерита може да се определи чрез изследване на фекалии. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение, защото много често изходът може да бъде фатален.

Пневмония (респираторна инфекция)

Пневмония е възпаление на дихателните пътища. При чинчилите пневмонии се срещат често и техните причинители са най-често Bordetella, Pasteurella, Pseudomonas и Е. Коли. Влажни и мръсни клетки са преразполагащи причини за това заболяване. Клиничните симптоми са изтечения от носа и очите, загуба на апетит и разрошена козина. Изходът от това заболяване може да бъде летален. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение. Лечението включва поддържащи грижи и антибиотици.

Трихофития
Trichophyton mentagrophytes е типичен причинител на трихофития при чинчили. При това заболяване се наблюдава косопад и червени лезии по носа, краката и около очите. Това е сериозно заболяване и при него сериозно се уврежда козината на заболелите чинчили. Лечението се предписва от ветеринарен лекар след доказване на заболяването.

Неинфекциозни болести

Лигавене
Това състояние се характеризира с постоянно изтичане на слюнка по кожата на брадичката на чинчилата. Други симптоми са загуба на апетит, язви в устата и загуба на кожа под брадичката. Основната причина е много израстнали кътници. Минерален дисбаланс, който довежда до лошо израстване на кътниците довежда до това заболяване. Временното лечение включва подрязване на засегнатите зъби и даване на минерални добавки. Предоставяне на дървесина и минерални блокчета за дъвчене може да предотврати това заболяване, но не е сигурно понеже се предава и генетично.

При чинчилите се среща и сами да дъвчат своята кожа. Някои от основните причини за това поведение са скука, мръсни кожи, диетичен дисбаланс и наследствени фактори. Това състояние е сериозен проблем в кожната индустрия. За справяне с този проблем е необходимо да се осигури на животните играчки, които те да дъвчат.
Висока температура и висока влажност не се понасят добре от чинчилите. Повечето проблеми възникнат в случаите, когато клетката се поставя на пряка слънчева светлина и на недобре вентилирано място.