Полезна информация за домашните любимци и обяви за животни
Рахитът при животните

Рахитът (от гръцката дума rachis-гръбнак,nosos rachitis-болест на гръбнака) е костно заболяване както на новородените,така и на подрастващите животни, което се причинява от липса на витамин D и нарушения в калциево-фосфорната обмяна. Характеризира се с изменения в костната система или с разстройства в дейността на нервната система.Новообразуваната костна тъкан особено в областта на епифизите на дългите кости загубва способността да приема и задържа калциевите и фосфорните соли и остава невкостена,поради което костите на крайниците, особено в областта на ставитеили на целия скелет,се деформират.
Витамин Д (калциферол, антирахитичен витамин) се синтезира от растенията като провитамин и под влияние на ултравиолетовите лъчи се превръща във витамин. Образува се в кожата при облъчване с ултравиолетови лъчи или се приема с храната. Той увеличава всмукването на калция и фосфора в червата и намалява елиминирането им от организма. Практическо значение имат витамин Д 2 и Д 3. За появата на рахит от първостепенно значение е количественото съотношение между калция и фосфора. Бедните на калций и фосфор храни са причина за изчерпването им в организма на бременните животни и за появата на остеомалция при тях и рахит при новородените. Бедни на калций и с недостатъчно фосфор са картофите, кръмното и захарното цвекло, пшеничената, овесената и ечемичената слама, силажите. Ечемикът, ръжта, триците, фият, овесът и царевицата са бедни на калций и с голямо количество фосфор. Еспарзетата, ливадните сена, граховата и фиевата слама са богати на калций и фосфор. Едностранното увеличаване на количеството на калция или фосфора в дажбата на животните или намаляването на един от тях са важна причина за появата на рахит. Недостигът или липсaта на витамин D в храната не винаги води до рахит.Когато калциевите и фосфорните соли са в достатъчно количество и в правилно съотношение (1:2-2:1) в храната даже и при недостиг или липса на витамин D рахит може да не настъпи.Витамин D регулира обмяната на калция и фосфора, в организма, поради което се нарича антирахитичен витамин. Боледуват най-често прасетата, след това кучетата, агнетата, козлетата, кончетата, телетата и питомните зайци, а също така пилетата и по-рядко пуйките, гъските, патетата и гълъбите. Прасетата, агнетата, козлетата и кученцата заболяват до 3-месечна възраст,телета-от 2-до 5-месечна, а пилета от 3 седмици до 4-5 месечна възраст. Болестта се проявява най-често през зимата и пролетта.
Рахитът е наблюдаван масово в ензоотична форма  при агнетата и пилетата. При новородените животни, вроден рахит се наблюдава по-рядко при прасетата, агнетата, телетата и кончетата.
Белите свине, отглеждани на закрито през зимата са много по-малко чувствителни към липста на витамин D и по-слабо предразположени към заболяване от рахит, отколкото пигментираните свине, тъй като кожата на черните свине е по-слабо пропусклива за ултравиолетовите лъчи на слънцето.

Предразположени към това заболяване са кучетата от едрите породи (източноевропейска овчарка, дог, боксер, сан бернар и др.). Продължителното хранене с месо без кости, с кучешки галети, брашнени каши и само с хляб допринася за бързото появяване на заболяването. Рахитични животни не се срещат в естествена среда, защото те инстинктивно използват слънчевите лъчи нужни за усвояването на витамин D. В затворените апартаменти обаче прониква малко светлина, а и храненето на малкото куче обикновено е неправилно – дава му се обезкостено месо и каши с ниско съдържание на витамини. Кученцата заболяват от рахит, когато майките са получавали бедна на калций,фосфор и витамин D храна или при хранене само с месо или само с хляб, брашенени каши и др.

Разстройствата във функцията на ендокринните жлези и преди всичко на паратиреоидната, щитовидната и тимусната, чиито инкрети регулират калциевата обмяна, също играят важна роля за появата на рахит. Предразполагащи фактори за болестта е липсата на движение. Механичните дразнения върху скелета при движение са от значение за процеса на отлагането на минерални вещества в костната тъкан.

В основата на заболяването е нарушаването на калциево-фосфорната обмяна и D-витаминната обмяна, която се регулира от нервно-ендокринната система. При недостиг на фосфорни и калциеви соли електролитният състав на кръвта се променя и организмът прибягва към основните си депа за тези съединения на костната система, от която започва извличането на калций и фосфор. Настъпва постепенно обедняване на костите откъм тези елементи и нарушаване на костнообразувателния процес. Когато има излишък на един от елементите,за да се неутрализира настъпилата ацидоза (повече фосфор) или алкалоза (повече калций) в кръвта, от костите се извлича другия елемент. При излишък на калций в храната количеството на HCO3 йони в кръвта се увеличава и води до алкалоза, за премахването на която започва извличане от костите на фосфорни йони, които се свързват с излишния калций. При излишък на фосфор в организма става обратното-увеличава се съдържанието на фосфорните йони в кръвта, вследствие на което настъпва ацидоза,за неутрализирането на която се извлича калций от костите. И в двата случая костите обедняват на калциево-фосфорни съединения и се нарушава процесът на осификацията. В патогенезата на рахита играе роля понякога и недостигът на манган, мед и йод. При недостиг на манган е понижена активността на чревната и костната фосфатаза, вследствие на което резорбцията на фосфора през чревната стена и усвояването му от костите се понижава и разстройва. При недостиг на мед се усилва отделянето на калций и фосфор от организма навън. Недостигът на йод може да има връзка с понижаването на функцията на щитовидната и паратиреоидната жлеза и на тази основа да настъпи разстройство на калциево- фосфорната обмяна.

При недостиг на витамин D са понижени резорбцията и усвояването на калция и фосфора през червата. Нарушава се костообразуването най-вече при птиците. При бозаещи животни нагостигът на витамин D понижава активността на алкалната фосфатаза, а това намалява разпадането на органичните фосфорни съединения и освобождаването на неорганичен фосфор.Този витамин стои във връзка с поддържането на оптимално калциево- фосфорно съотношение, при недостиг оказва влияние за нарушаване на костообразуването. Рахитичните изменения – омекване, изкривяване и остеопороза, се проявяват най-силно в телесно обременените кости на крайниците - гръбначния стълб, ребрата и черепа. Обедняването на организма откъм калциеви йони води до намаляване на тонуса на скелетната мускулатура и разтягане на сухожилията. Коремите мускули са отпуснати и коремът увисва. Недостигът на калций и други соли води към повишена нервна възбудимост и спазми на мускулатурата.

Болестта се развива поради недостиг на витамин D, калций или фосфор. Витамин съдейства за резорбцията на калция и фосфора в червата и за отлагането им в костите. Образува се в организма под въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Ето защо най-застрашени са животните, отглеждани в тъмни и влажни помещения без да се изкарват денем навън. Съществува тясна връзка между този витамин и дейността на щитовидната жлеза. За появата на рахита от първостепенно значение са количествените съотношения между калция и фосфора. То трябва да бъде приблизително 2:1. Това е важно както за бременните, така и за новородените животни.

КАКВИ ПРИЗНАЦИ ПОКАЗВАТ ЖИВОТНИТЕ БОЛНИ ОТ РАХИТ? 
При новородените телета се наблюдават слабост, особено на задните крайници, нарушена координация на движенията. Те не могат да стоят прави и се залежават. Ако бъдат засегнати подрастващите животни, бавно, но прогресивно се удебеляват големите стави на крайниците със „събиране на вода”. С напредване на болестта предните крайници се изкривяват напред и настрани, придобиват Х-образна постановка. Обезформяват се. Дишането се затруднява. Гръбнакът се изкривява. Може да се появи парализа на задницата следствие счупване на прешлени. Понякога се появяват „необясними” гърчове или припадъци в продължение до 45 мин., изходът от които може дори да е летален. При прасетата заболяването се проявява много бързо при неправилно хранене. Първоначално се наблюдава намаление на апетита. Прасетата гризат дървените предмети, мазилките по стените, дъвчат фекалии, замърсена постеля, пият дори урина. Проявяват склонност към залежаване, движат се само с предните крайници, а задницата влачат. Някои екземпляри стъпват само с върха на копитата си. При други прасета се установява свръхчувствителност в областта на гръбначния стълб. Те квичат при докосване или при опити за ставане, без обаче да могат да се изправят. В по-късните фази се появяват деформации по различни части на скелета.

Симптомите на рахит при кучета започват с постепенно намаляване на апетита и се стига до пълно отказване от храна. Появява се и извратен апетит. Кучето променя походката си, започва да се залежава и непрекъснато му се спи. След известен период от време настъпват изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х. Могат да се появят и изкривявания на гръбначния стълб. Лечението се провежда от специалист, а собственикът трябва да спазва стриктно дадените от лекаря указания.

Вашето куче няма да заболее от рахит, ако получава достатъчно минерални вещества, необходимите витамини от група D и ежедневно се разхожда на слънце. Всичко това е особено важно за едрите породи кучета (Дог, Санбернар, Боксер и др.)

Рахитът при котките е ярък показател за нарушение на обменните процеси в организма. Много стопани се отнасят несериозно към това заболяване, предполагайки, че могат да се справят без лекарска помощ. Преди да лекувате рахита при котката, следвайки народни съвети, предлагаме да се запознаете със заболяването. Рахита при котките е заболяване, засягащо целия организъм като цяло. Последствия от рахита са не само неправилно поставяне на лапите и изкривяване на гръбнака, но и необратими промени в устройството и функциите на вътрешните органи. Колкото по-рано стопанина открие симптомите на рахит при котенцето, толкова по-големи шансове има за пълно оздравяване без сериозни симптоми. Заболяването се проявява в ранна възраст, в периода от раждането до шест месеца. Рахитичното котенце се развива по-бавно от останалите, изглежда слабо, контактува с нежелание с хората, и със събратята си. Явни признаци на рахит при котенцата- провиснал гръбнак, криви лапи и удебеляване на ставите. Гръбнака, ребрата и тазобедрените кости стърчат, корема е раздут, което изглежда зловещо на фона на общата слабост. Понякога се развива хронична диария, смяната на зъбите протича бавно, появяват се гърчове, куцане и нестабилна походка. В тежки случаи сплесканите ребра и провисналия гръбнак натискат вътрешните органи. Тогава към симптомите на рахит се включват кашлица, задух, промяна в сърдечния ритъм и неравномерно дишане.

Рахитът при котенцето може да се излекува само ако се знае точната причина за заболяването и само общ преглед не е достатъчен. Лекарят трябва да определи с какво си има работа - с истински рахит или лъжлив рахит. В последния случай причината за заболяването е само в неправилното хранене, а значи, че лечението се състои в балансиране на диетата. Ако става въпрос за истински рахит, който се среща много по-рядко, лечението е по-сложно и зависи от анамнезата. За уточняване на диагнозата е необходимо да се направи кръвно изследване и да се направи рентген. Според резултатите от изследванията лекаря ще реши как да лекува рахита. На първо време трябва да се определи диетата. Ветеринарите предлагат бавен преход към специализирана храна. В менюто се включват вит. D и А или курс облъчване с кварцова лампа (само под лекарски контрол!). Да вдигнете на крака котенцето помагат масажите, разходките в топлото време, умерени физически натоварвания. Ако на малкото все още не са направени ваксини, котенцето трябва да се разхожда на балкона, поне по четвърт час два пъти на ден.