Полезна информация за домашните любимци и обяви за животни
Опасни паразити

Според по-голяма част от стопаните на домашни любимци основният битов проблем, който периодично излиза от контрол е падането на козината им и миризмата в дома. Съгласете се, че и едното и другото са достатъчно неприятни. И наличието на тези проблеми не зависи нито от дължината на козината на любимецът ни, нито от половата му принадлежност. Практиката показва, че в сравнение с кучетата, котките, особено мъжките по-често "ароматизират" територията си. На всеки се е случвало да влезе в нечий дом и автоматично да иска да закрие носа си поради острата миризма.

Опадалата козина е излишен алерген, тя в съвкупност с изпражненията на животните у дома е благодатна среда за развитие на всякакви бактерии, така че се налага да почистваме старателно.

Всяка пролет се появява един от проблемите, които не можем да избегнем - сезонното линеене, но можем да облекчим както усилията си по почистването на големите количества косми, така и състоянието на домашния любимец. През първите дни от линеенето изкъпете животинката, обработете козината със специален балсам за породата и щателно изчеткайте козината. След тази процедура линеенето ще продължи, но козината в дома ви ще се редуцира. И ако през този период отделяте по 10 минути на ден за изчеткване на мъртвите косми, линеенето ще протече за вас с по-малко стрес. Не забравяйте, че като отстранявате непотребната козина, помагате на животното и кожата му става по-здрава.

Консултирайте се с ветеринарния му лекар каква четка да изберете - дали с по-къси или дълги зъби, с по-редки или гъсти. Докато решите вашия любимец ще забележите, че тази процедура има допълнителен терапевтичен ефект, който ще снеме стреса от вас, а за животното ще е здравословен масаж. Стига да е привикнал към нея от малък.

Ако животинката ви линее в нетипично време от годината, побързайте да се консултирате с ветеринарния лекар. Това обикновено е признак на липса на микроелементи в организма, следствие на небалансирано хранене. Обикновено този проблем се среща при собственици, които хранят животните си изцяло натурално, без да им осигуряват допълнителен прием на витамини и минерали.

Често срещано заболяване по козинката е демодекозата. Демодекозата при кучетата е ектопаразитоза на младите кучета, предизвиквана от наличието и разпространението на кърлежа Demodex canis в луковицата на косъма (фоликулите) и в мастните жлези.

Заболяването има две клинични форми, които могат да следват една след друга:

1) огнищна (ограничена) демодекоза - люспеста форма

2) генерализирана (разпространена) демодекоза - пустулозна форма.

Люспестата форма на заболяването се характеризира с наличието на ограничено огнище на възпалителна дерматоза, без да се придружава със сърбеж. Понякога това заболяване неправилно се нарича демодекозна или червена краста. Тези термини не са верни, тъй като Demodex canis не е причинител на краста, а демодекозата не е заразна и не предизвиква прурит (няма сърбеж). Следователно, кучетата не си разраняват кожата от чесане.

Demodex canis е специфичен паразит за кучетата и не паразитира на другите млекопитаещи (в т.ч. на котка и човек). Демодекозата е тежка дерматоза, поразяваща младите кучета. Разпространената форма на това заболяване в около 20% от случаите се усложнява от вторична бактериална инфекция.

Лечение е продължително (обикновено много месеци), често се наблюдават рецидиви на заболяването.

Демодекозата рядко се среща при кучета на възраст до 3 месеца и след 3 години. Обикновено болестта се наблюдава на възраст от 3 месеца до 1 година. Понякога заболяването възниква и при възрастни кучета. В този случай е необходимо внимателно да се изследват предразполагащите фактори и съпътстващите болести.

Здравият носител (без видими признаци на заболяване) на кърлежа Demodex canis е норма в популацията на кучетата. Развитието на демодекоза при някои екземпляри е обусловено от различни причини. Майката може да предаде Demodex canis на кученцата в първите часове на живота им. Обаче заболяването не може да се предава от кученце на кученце.

Демодекозата е паразитоза, която е следствие на многобройни фактори. Паразитът не е патогенен причинител, задължително включващ болест, но за развитието на заболяването могат да спомогнат различни фактори (например, породна принадлежност или наследствена предразположеност).

Demodex canis живее в луковиците на косъма и в мастните жлези. Обикновено кърлежът се заселва в горната част на фоликулата и, като се размножава, изцяло я запълва. Кърлежът се храни със секрета, отделян от мастните жлези. Паразитът има несложен цикъл на развитие. Женските екземпляри снасят вретенообразни яйца (80x30 мкм). След два дни и половина от яйцата се излюпват червеобразни шестокраки личинки. След 1-2 дни личинките се превръщат в шестокраки протонимфи (вторични личинки), които след около 3 дни стават телеонимфи. Телеонимфите излизат от фоликулите на косъма и с потока кожна мас се разпространяват по другите фоликули на космите. За пълното им съзряване е необходимо 24—36 часа. След като оплодят женските, мъжките екземпляри умират, а женските проникват в луковиците на космите.

Пълният цикъл е от 8 до 14 дни. Оплодените женски живеят в луковиците на космите 4-6 дни.

Кърлежът Demodex canis се среща достатъчно често. Проведените в САЩ изследвания показаха, че около 50% от възрастните кучета са негови носители. Кърлежите при тях са намерени на устните, веждите и при малките кученца. Кърлежите се предават само непосредствено от куче на куче. Най-често малките кученца се заразяват от майката през първите часове от живота (максимум през първите три дни) при контакт с муцуната и гърдите й. Заразяването на възрастни кучета се среща изключително рядко. Вътреутробно или чрез околната среда кърлежът не се предава.

В 80% от случаите на демодекоза се наблюдава при чистопородните кучета. В тази връзка можем да споменем няколко породи предрасположени към демодекоза : бигъл, немска овчарка, бобтейл, бостън-териер, английски булдог, боксер, бултериер, мопс, чихуахуа, чау-чау, коли, далматинец, доберман, немски дог, афганистанска хрътка, пинчер, питбул, пойнтер, шар-пей, стафордширски териер, бултетиер, дакел.

Някои породи са по-възприемчиви към заболяването. Най-често това са късокосместите кучета, които имат големи мастни жлези и са предразположени към себорея. Себореята, която спомага за развитието на паразити, може да бъде предизвикана от излишък на мазнини в храненето или от ендокринни заболявания (недостатъчност на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг).

Появата на демодекоза е свързано и с имунната недостатъчност, в частност, с недостатъчност на клетъчен имунитет. Причина за развитието на демодекоза при здрави кучета може да бъде използването при лечението на антилимфоцитарни серуми, имунодепресивни препарати или кортикоиди (хормони на кората на надбъбречната жлеза). Изследването на имунитета на кучетата, страдащи от демодекоза, показва относително понижаване на количеството Т-лимфоцити и увеличаване на В-лимфоцитите със значителна продукция на антитела (възможно е антителата да образуват сложни имунни комплекси с имунодепресивна функция).

Отслабването на имунитета се задълбочава от бактериална инфекция, тоест от разпространението на микроби на фона на паразитната инфекция. Някои автори предполагат, че стафилококите (микроби, обикновено в изобилие присъстват на кожата) са основни виновници на имунодепресията, наблюдавана при болните от демодекоза кучета.

Други фактори, спомагащи на заболяването са:

1/ Хигиена на кожата: влагата спомага за размножаването на кърлежа Demodex canis (ако държите кучето във влажно помещение или често го миете, което да предизвика възпаление на кожата).

2/ Конюктивит със сълзене (при кученза с обърнати клепачи), обилно отделяне на слюнка, токсокароза (предизвикваща имунодепресия), краста.

3/ Недостатък в храна: -количествен (лошо хранене, предизвикващо имунодепресия, или излишък на липиди и белтъчини, водещ до мастна себорея), качествен (недостатък на витамини от група В, витамини А и Е, аминосулфонови киселини, които участват в защитата на кожата).

4/ Стресове- агресивността на животните едно към друго, голямата скука също могат да доведат до понижаване на имунитета.

По този начин, при наличието на предразполагащи фактори (породни, наследствени или външни) слабопатогенния паразит се разпространява и предизвиква демодекоза отначало в ограничена форма, след това в разпространена форма, усложнена от вторична бактериална инфекция.

По материали от родното интернет пространство