Полезна информация за домашните любимци и обяви за животни
Невидима заплаха

Много е писано за дирофилариозата, но тъй като глобалните климатични промени у нас се проявяват като нещо подобно на тропичен климат, който е идеална среда за развитие на необичайни до скоро микроорганизми, считаме че няма да е излишно да напомним за това опасно заболяване. Още повече, че в някои медии се появи информация, че „над 30%” от безпризорните кучета носят това заболяване, което дори и да е преувеличено, дава достатъчно основание да бъдем нащрек.

Дирофилариозата е паразитно заболяване, което на последък се среща все по-често в световен мащаб. Засяга предимно кучета, котки, порове, бобри, лисици, вълци, пантери, тюлени, коне и по-радко хора. Това, което го прави опасно е фактът, че се разпространява от комари. Достатъчно е ларвите да престоят две седмици в организма на комара за да може последващото му ухапване да е заразно. Лесното му разпространение предизвика епидемичното разрастване на заразата, която вече далеч не се ограничава до топлите страни и региони, а се среща в цяла Европа. Мъжките кучета се заразяват от два до четири пъти по-често от женските. В категорията на по-застрашените от зараза са едрите и късокосместите породи, както и кучета живеещи на открито или в близост до водоеми. Това обаче съвсем не означава, че домашните кучета са защитени, тъй като комарите са чест гост в нашите домове.

Какво представлява дирофиларията?

Dirofilaria immitis е паразитиращ кръгъл червей, който се предава от бозайник на бозайник чрез ухапване от комар. Комарите се междинен гостоприемник на паразита и могат да пренасят само ларвната му форма. Дирофилариозата е паразитоза на пулмоналните артерии и дясното предсърдие (кървавото сърце) при кучето, котката и други животни, причинена от Dirofilaria immitis. Напоследък се наложи паразитът да бъде наричан „сърдечен червей”, но това не е много коректно, тъй като възрастните червей престояват по-голяма част от времето в пулмоналната артериална система (белодробните артерии) и от там първоначалните симптоми са на заболяване на белодробните съдове и тъкани. При мигрирането си червеите отсядат в дясното предсърдие, както дори и в големите вени при мащабни инфекции.

Преди да инфектират пулмонарната артерия на гостоприемника, червеите преминават през няколко стадия. За да се развият ларвите трябва да престоят около 14 дни в кръвта на комара при температура от минимум 27°C и по-дълго (до шест седмици) при по-ниска температура. Все пак 14°C е минималната необходима за развитието им температура. Под тази температура ларвите умират. Поради тази причина разпространението става през по-топлите месеци.

При ухапване ларвите от трета степен попадат в подкожната тъкан на бозайника. Там растат от една до две седмици за да се трансформират в ларви от четвърта степен, след което мигрират към мускулите на гърдите и корема и 45 до 60 дни след инфекцията се развиват до възрастни, все още незрели паразити – ларви от пета степен. Между 75-ият и 120-ия ден от инфекцията тези незрели червеи влизат в кръвоносната система и преминавайки през сърцето се транспортират до пулмонарната артерия, където най-често остават. За идните три-четири месеца те нарастват значително. Женските червеи достигат дължина около 30 см, а мъжките – 23 см, с навити опашки. Нужни са им до седем месеца от инфекцията за да се превърнат в полово зрели възрастни паразити, които започват да се размножават, давайки живот на своите малки, наричани микрофиларии. След раждането си, микрофилариите (ларви I степен - синьото червейче) циркулират в кръвта на животното в продължение на до две години, очаквайки своето по-нататъшно развитие за което им е необходим междинен гостоприемник – комар. Разпространявайки се по кръвен път до капилярите на кожата при ухапване от комар попадат в неговата храносмилателна система, където при необходимата температура за период от две до шест седмици преминават съответните стадии на развитие за да се превърнат в ларви от трета степен. Ларвите от трета степен мигрират към слюнчените жлези на комара в очакване да попаднат в друг краен гостоприемник и цикъла да се затвори. Всеки комар може да пренесе до около 12 инвазиоспособни ларви 3 степен. Зрелите микрофиларии (червеите) паразитират в белодробната система и сърцето на гостоприемника в продължение на до 5 години.

Симптоматика

Първите 6 месеца от заразяването на животното обикновено протичат безсимптоматично. В редки случаи мигриращите ларви се губят по пътя си към пулмонарната артерия и се озовават на места, като очи, мозък или артерия на крайник, което (при емболия на съответната артерия) може да доведе до необичайни симптоми, като слепота, гърчове и куцане. Обикновено обаче, докато червеите на станат полово зрели и не се натрупат в сърцето или в белодробната артерия, те не предизвикват симптоми или признаци на заболяване. Много кучета не проявяват симптоматика на инфекция, дори и след като червеите достигнат състояние на зрелост. Такива животни обикновено са с по-лека инфекция и стават просто по-мързеливи. При активните кучета, както и тези с по-тежки инфекции заболяването протича с по-ясно изявена симптоматика. Сред началните клинични признаци са кашлицата, особено при физическо натоварване, и лесната уморяемост. С напредване на заболяването и натрупване на повече червеи в пулмонарните артерии и сърцето кучетата започват видимо да слабеят, в изкашляния секрет често има кръв, случва се дори и да припадат. При натрупване на повече от 60 възрастни паразити се получава запушване на vena cava (може да установи с ехография). При животни със запушена vena cava много често се развива разширяване и пулсации на югуларните вени (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коагулация и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок.

Клинична картина и диагностика

По-долу е дадена информация за трите вида тестове използвани към момента:

Първоначално най-разпространения метод е бил тест за наличието микрофиларии в кръвта чрез микроскопска идентификация без концентрация - директно в капка хепаринизирана кръв или с концентрация – модифициран тест на Knott или след микропореста филтрация. Точността на тези тестове, използвани най-често за рутинен скрийнинг и диагностика може да се повиши чрез многократното им провеждане. Модифицираният тест на Knott и микропорестата филтрация са по-чувствителни, тъй като те концентрират микрофилариите, а директният микроскопски тест позволяващ наблюдение на движението на червеите да възможност да се разграничат позволява разграничаване на Dirofilaria immitis от Acanthocheilonema reconditum, което също е важно тъй като вторият тип паразит не изисква толкова скъпа и потенциално опасна терапия. При тези тестове обаче трябва да се има предвид, че броят на циркулиращите микрофиларии не корелира с този на възрастните червеи и не може да бъде индикатор за мащаба на инфекцията. При немалък процент кучета с дирофилария не могат да се изолират микрофиларии в кръвта благодарение на добрата им имунна реакция, поради наличие на червеи само от един пол или пък поради спецификата на провежданата терапия.

Серологичните тестове на антигени често се използват като допълнение или съвместно с тестовете за наличие на микрофиларии и са особено подходящи ако кучето е вече на терапия с определени медикаменти.

Често се използват имунодиагностичните тестове (Елайза (ELISA) тест, имуноанализ, използващ химически полимер (lateral flow immunoassay), комплекти за бърза диагностика (rapid … kits). Недостатъкът на тези тестове е, че те откриват само антигените освободени от репродуктивния тракт на зрелите женски червеи и съответно дават отрицателен резултат през първите 5 до 8 месеца от инфектирането. Тези тестове са с чувствителност (Sensitivity) над 80% и специфичност (Specificity) близка до 100%.

Кръвен анализ по PCR (polymerase chain reaction).

По този метод се регистрира наличието, както на възрастни паразити, така и на ларви (микрофиларии). За съжаление не е популярен в България, поради твърде високата си цена.

Често се налагат и рентегенографски изследвания за да се установи степента на увреждане на белите дробове от наличието на червеите. При провеждане на ЕКГ изследване картината обикновено е нормална.

Терапия и профилактика

Преди терапията, кучето трябва да премине общ преглед за оценка на сърдечната, чернодробна и бъбречни функции. Обикновено възрастните червеи се унищожават с препарати на база арсеник. Лекарствените средства, които се предписват в България за целта са Thiacetarsamide (Caparsolate) - по-старото решение с повече странични ефекти и по-ниска ефективност и Melarsomine (Immiticide) – с по-висока ефективност и по-ниска токсичност при спазване на дозите.

След терапиятя, кучето трябва да почива (ограничена физическа активност) за няколко седмици за да се остави необходимото време на тялото да абсорбира мъртвите червеи, без негативни ефекти. В противен случай, при натоварване, мъртвите червеи могат да се разкъсат и да запушат белодробен или сърдечен кръвоносен съд при което да причинят дихателна недостатъчност и смърт. Колкото по-голям е броя на мъртвите паразити, толкова по-голяма е вероятността от тежки усложнения при терапията. При развитие на задух и тежка кашлица след инжектиране на адултициден препарат (използван за унищожаване на зрели червеи) трябва да се предприемат спешни мерки като при шокови състояния - бързодействащи кортикостероиди във високи дози, кислородна терапия и пълно обездвижване. Обикновено повечето кучета се подобряват за около 24 часа, освен ако не развият дисеминирана вътресъдова коагулация при което прогнозата не е добра.
Терапията не бива да се прекратява преди да се реши проблема с микрофилариите, които се третират с други медикаменти в продължение на няколко седмици. Например за целта може да се поставят подкожно инжекции Ivermectin. Едва тогава, в случай че резултатите от тестовете са вече отрицателни, терапията може да се счита за успешна.

Понякога е възможно да се наложи хирургическа интервенция за премахване на зрели червеи, особено когато броят им в сърдечната кухина е по-голям.

Дългосрочно ежемесечно третиране с Ivermectin в доза три пъти по-голяма от превантивната (виж по-долу) също може да унищожи зрелите червеи. Въпреки това обаче подобна практика за решаване на проблема със зрелите червеи не се препоръчва по две причини: първо, лечението не е така ефикасно, като това с Меларзамин и което е по-важно – зрелите червеи не умират поне 18 месеца след започване на лечението, което е неприемливо дълго за кучета с по-масирана инфекция. При животни с начална фаза на сърдечна инфекция с дирофилария, които са асимптоматични, добри резултати дава и дългосрочно лечение, в продължение на повече от година, с ежедневен прием на доксициклин и Heartguard Plus

Един месец след лечението с Melarsomine трябва да се започне с профилактика на заболяването, ако кучето се намира в ендемичен район за това заболяване, в сезон, в който има междинни гостоприемници (комари).

Предпазване

За превенцията се използват различни ветеринарни медикаменти. Например в САЩ за целта се използва Ivermectin (продаван под търгосвски наименования като Heartgard, Iverhart и други генерични лекарства), Milbemycin (Interceptor Flavor Tabs и Sentinel Flavor Tabs) и Moxidectin (ProHeart) предписвани във вид на хапчета или дъвчащи се дражета. Moxidectin се предлага в шест и дванадесет-месечни инжекции с удължено освобождаване, респективно във вид на новите формули ProHeart 6 или ProHeart12, по предписание на ветеринарите. С локално действие се предписват също Moxidectin за третиране и предпазване от различни видове червеи, както и Imidacloprid за унищожаване на вързрастни бълхи. Selamectin (Revolution) е локално средство за превенция, предписвано ежемесечно, което предпазва от бълхи, кърлежи и акари.

Счита се, че медикаментите за превенция са много ефикасни, когато се дават редовно на кучетата и биха предпазили над 99% от третираните животни от сърдечните червеи. Повечето случаи на неуспешна превенция са вследствие неправилно администриране на медикаментите по време на сезоните на засилено предаване на заболяването. В региони, където целогодишно температурата е постоянно над 14°C се препоръчва постоянен регулярен прием на предпазни средства.

Даването на медикаменти на основа Ivermectin на интервал от до 4 месеца между отделните приеми осигурява 95% защита от зрели червеи. Препоръчва се и ежегодно изследване на кучетата, чиито стопани са избрали графици с даване на минимални дози.

За превенция на това заболяване при котките се използва Ivermectin (познат и като Heartgard за котки), Milbemycin (Interceptor) или Selamectin с локално действие (Revolution за Cats) и също с локално действие Advantage Multi (Imidacloprid + Moxidectin).

Дирофилария при котките

Докато кучетата са естествен гостоприемник на D. immitis, котките са по-скоро нетипичен такъв. Поради тази причина има съществена разлика между заболяването при кучетата и котките. Така например при котките болшинството ларви на червеите не оцеляват и при тях типичната инфекция е два до пет червея. Освен това продължителността на живота на червеите в котешкия организъм е значително по-кратка – две до три години, като при повечето инфекции при котки в организма им няма циркулиращи микрофиларии. Друга особеност е че при котките са по-вероятни нетипични миграции на ларвите, което да доведе до инфекции в мозъка или телесните кухини. Инфекциите при котките са 1-5% от тези при кучетата в ендемичните зони. Да се заразят могат както безпризорни, така и домашни котки, тъй като комарите влизат и в домовете.

Патология

Васкуларното заболяване при котките, проявяващо се когато ларвите от пета степен проникнат в пулмонарните артерии, протича много по-остро от това при кучетата. Установен е и синдром асоциран с тази възпалителна рекация наричан на английски HARD (от Heartworm-Associated Respiratory Disease – респираторно заболяване свързано със сърдечните червеи). HARD може да се прояви три до четири месеца след първоначалното инфектиране и се причинява от наличието на ларви от пета степен в кръвоносните съдове. Последващият възпалителен процес на белодробните съдове може лесно да бъде сбъркан с котешка астма или алергичен бронхит.

Симптоматика

Острото заболяване при котките може да причини шок, повръщане, разстройство, припадъци и внезапна смърт. Хроничната инфекция може да протече със загуба на апетит, телесно тегло, летаргия, непоносимост към натоварвания, кашлица и затруднено дишане. Симптомите на HARD могат да продължат дори и след пълното елиминиране на инфекцията свързана с червеите.

Диагностициране

Диагностицирането на инфекция от дирофилария при котките е проблематично. Както и при кучетата, положителен резултат на ELISA тестовете за антиген е много силна индикация за инфекция. Вероятността за положителен резултат обаче е пряко свързана с броя зрели женски екземпляри в организма на котката. Казано по друг начин, ако има само мъжки червеи резултатът от теста ще бъде отрицателен. Дори и с женски червеи, тестът на антигени ще бъде положителен седем до осем месеца след инфектирането. Така заразена котка да прояви значителни клинични признаци на заболяването дълго преди резултатите й да бъдат положителни. От друга страна HARD може да бъде открит и при котки, които никога не са имали зрели червеи в организма и от там никога не са давали положителен резултат при теста за антигени.

За установяване инфекцията при котките се използва и тест на антитела. Той ще бъде положителен след излагане на D. immitis, което ще рече, че котка с успешно излекувана инфекция може да дава положителен резултат на този тест в продължение на до три месеца. Тестът на антитела е по-чувствителен от този на антигени, но не дава пряко доказателство за инфекция със зрели червеи. Все пак може да се счита за типичен за диагностициране на предишна инфекция с ларив и от там и доста специфичен за HARD.

Рентгеноскопия на гръдния кош на заразена котка може да покаже разширение на пулмонарните артерии и фокални или дифузни тъмни петна в белите дробове. Ехокардиографията при котките е доста по-чувствителна, като зрели червеи при тях се проявяват като двойно очертани хиперехогенни структури в сърцето или пулмонарните артерии.

Лечение и превенция

Както и при кучетата се използват арсенови съединения, които при котките е по-вероятно да предизвикат пулмонарни реакции. Значителен брой котки развиват пулмонарна емболия няколко дни след лечението. Ефектите от Melarsomine при котките все още не се изучени добре. Поради липса на достатъчно проучвания относно ясните ползи от подобно третиране, както и поради крактия живот на червеите при котките, терапия за унищожаване на зрели червеи не се препоръчва и в САЩ няма медикаменти одобрени за подобна употреба при котки.

Лечението при тях обикновено включва ежемесечна превенция и краткосрочен прием на кортикостероиди. Успешно се прилагат и хирургични манипулации за остраняване на зрели червеи. В САЩ са одобрени три типа медикаменти за прилагане при котките: Ivermectin, Milbemycin и Selamectin. Прогнозата при това дирофиларията при тях е съмнителна.

Опасност при хората

Към момента сърдечните червеи представляват пренебрижимо ниска опасност за хората, понеже инфектирането на човек не е много вероятно. Освен това инфекциите при хората обикновено не носят никакви или минимални последствия, като все пак е възможно, макар и рядко, инфектирани лица са проявят симтоми на респираторно заболяване. В повечето случаи обаче, сърдечните червеи умират бързо след като влезнат в белия дроб на човек и около тях се формира възелче, известно като гранулом, което в последствие се унищожава и абсорбира. Проблемът по-скоро може да възникне от неправилното интерпретиране на информация от рентгеноскопия на лице с подобен гранулом в белите дробове, тъй като възелът може да е достатъчно голям за да наподобява белодробен рак, което от своя страна да наложи извършване на биопсия за неговото изключване.

Считало се е, че сърдечните червеи могат да инфектират човешкото око, като много подобни случаи са били докладвани в югоизточната част на САЩ. Счита се обаче, че те са причинени от близък паразит по миещите мечки, Dirofilaria tenius. Има и стотици случаи на подкожни инфекции в Европа, но те почти винаги са вследствие от друг близък паразит, Dirofiliaria repens.

По материали от чужди и български източници