Полезна информация за домашните любимци и обяви за животни
Мрачна одисея с ЦВК

За първи път ползвахме услугите на Централна Ветеринарна Клиника в гр.София по време на Новогодишните празници в навечерието на 2012 година. Кучето ни получи тежко стомашно разстройство, което на база направени веднага ехография и рентген ветеринарите диагностицираха като обърнат стомах. Бяхме изправени пред избора да се извърши незабавна тежка операция или да го оставим да умре агонизирайки. Предупредени бяхме, че с оглед празничния ден цената ще бъде двойна, но не се поколебахме и за миг да направим всичко възможно за да спасим нашия приятел. Окуражи ни и информацията, че операцията ще извърши д-р Златинов, който се счита за най-добрия хирург в клиниката. Едва по-късно разбразхме какво голямо значение има този факт.

Операцията премина благополучно, но поради усложнения на втория ден д-р Златинов отново отвори и почисти раната. Всеки ден, когато посещавахме кучето, д-р Златинов даваше нужната информация, винаги беше конкретен в коментарите си, без обаче да бъде припрян, въпреки голямата му натовареност. По време на визитите оказвахме съдействие, разхождайки кучето в двора зад клиниката, тъй като се оказа че без изключения персонала се страхува от големи „агресивни” кучета, визирайки нашия Бонго, когото от дългогодишния си опит на кучкар не бих могъл да охарактеризирам като такъв. В противен случай кучето се оставяше да се изхожда на мястото върху което лежи, като респективно раната му е постоянно в контакт с напоената с урина постелка, въпреки периодичното почистване на всяка килия от санитар(к)ите. След няколко дни на възстановяване и след като заплатихме всички разходи за операции, изследвания и процедури възлизащи на над 2000 лв, кучето ни бе изписано.

Считаме горното въведение за важно, тъй като скоро отново се наложи да прибегнем до услугите на ветеринар и на база на добрите си впечатления от ЦВК в лицето на д-р Златинов имахме неблагоразумието да поверим живота на кучето си на д-р Василев, друг ветеринар от същата клиника. С последвалите събития имахме възможността горчиво да констатираме какви късметлии сме били с предишния лекар.

На 12-ти май закарахме кучето си в същата клиника отново със стомашно разстройство но с добър тонус. Отново съдействахме активно при извършването на всяка манипулация заради „опасността от този звяр”?! Държа да заявя, че никога не сме срещали подобни проблеми с персонала на ветеринарни клиники в Германия при операции, които същото куче трябваше да претърпи там, като дори рядко се е налагало на хирурга да търси помощ от санитар. Но какво да правим, родна действителност, различни специфики на подхода към животинките... За съжаление образната диагностика този път ни удави във вълна от отчаяние и песимизъм. Оказа се, че кучето е с голям тумор в далака, метастази в черния дроб, кръвотечение в перинеума вследствие на първите и всичко това едва два месеца след последните чисти образни изследвания от предходното му изписване!?! Излишно е да споделям как се почуствахме от тази новина със съпругата ми и дъщеря ми, които също присъстваха. Няма да е излишно да спомена обаче, че един от младшите ветеринари с нескрита радост вдигаше палци към своя колега в знак на победа за това, че е познал диагнозата преди ехографията. Първичен израз на вероятно рядък успех, който за съжаление не прави този акт в такъв момент по-малко грозен и брутален. Управителят на клиниката ни каза, че в такива случаи някои клиенти предпочитат незабавна евтаназия, тъй като операцията е тежка и прогнозите за живот повече от няколко месеца, и то с адекватна химиотерапия, не са високи. Тъй като кучето ни беше в добър тонус и го обичаме като собствено дете, решихме да дадем каквото зависи от нас за да му осигурим още малко живот.

За лекуваш лекар ни бе назначен д-р Василев. Същият ни предупреди, че по време на операцията и след нея, кучето ще загуби доста кръв и ТРЯБВА да потърсим донори за което ще отложи операцията до сутринта, докато се намери решение на проблема. Приеха кучето за лечение, а същата вечер на нас ни се наложи да открием и прозвъним всички кучешки развъдници и приюти в България, да ударим десетки пъти на камък, докато най-сетне не открихме любезно съдействие от страна на един от тях. Ръководството на приюта дори не поиска пари, а само помолиха да доведем ветеринар или фелдшер за взимането на кръвта. Беше полунощ, когато дежурния в приюта ни вдъхна надежда с тази вест. Едвам изчакахме да започне смяната на д-р Василев за да споделим новината с него. Отидоме в клиниката и на въпроса от страна на рецепционистката за какво искаме да говорим с д-р Василев радостно съобщихме че сме успели да намерим донор за кръв и искаме да обсъдим подробностите с него. Същата обаче не реагира радостно на нашата информация. Всъщност не реагира никак, стана, и лично отиде да търси д-р Василев из клиниката. След малко същия дойде и ни каза, че те ВЕЧЕ са осигурили донор от приют с който работели!?! Донорът щял да бъде доведен всеки момент, след което операцията щяла да бъде извършена. Все пак споделихме с д-р Василев, че приюта, който ни предложи съдействие е само на минути път с кола и ние можем веднага да закараме някой фелдшер, който да вземе кръвта. Отговори ни че целият им персонал е зает и не може да осигури такъв (как тогава изобщо се е предполагало ние да осигурим кръвта?). Каза, че ведната след операцията ще се обадят. Силно притеснени изчакахме в колата отвън за да видим кога ще насъпи този „всеки момент” в който донора за животоспасяващата операция ще дойде. Мина повече от час и още 3 (три) в чакане на телефона за новини. Съобщиха ни че кучето току ще е оперирано и можем да отидем да го видим. Беше вече надвечер и когато отидохме да видим нашия Бонго, той нямаше сили дори да помръдне от него течеше кръв като от чешма и само жално ни следеше с очички. Д-р Василев го нямаше. По-скоро беше в клиниката, но зает с други случаи. Този път действително имаше нужда от помощ и заедно с друг доктор повдигнахме кучето, докато санитар му сложи нова превръзка, а санитарка почисти плувналата в кръв и урина и килия. Най-сетне, минути след смяната на превръзката, д-р Василев благоволи да слезе долу за да ни съобщи че е успял да извърши операцията за рекордно краткото време от 40 минути и на въпросите ни относно състоянието на кучето отговори, че е загубило доста кръв, но сега е по-добре. Казахме му, че сега кръвта на превръзката е по-малко, защото току що е сменена и отново го помолихме да ни окажат съдействие за взимането на кръв от близкия приют. Последва същия отговор, че няма свободен персонал за целта и той ще прецени дали е необходимо кръвопреливане, а за спешни случаи има две банки замразена кръв, която макар и да не е със същите свойства пак щяла да свърши работа до сутринта, когато може да говори с приюта, с който работят. Да, не ни каза че състоянието на кучето е стабилно, но ни каза да отидем сутринта, защото в момента е претрупан от работа, но ако трябва през нощта щял да отиде (или да нареди) да прелеят кръв. Това е моментът, който никога няма да си простя – че се доверихме на ветеринаря, вместо да се доверим на очевидното и да най-сетне да говорим с управителя, как така за два месеца се появи огромен тумор и метастази на места на които не е имало нищо според предходната диагностика извършена в същата клиника, как така един ден сме прикнвани да намерим донор (вероятно за да капитулираме бързо, че „не можем да намерим”?), а следващия ден се оказва че клиниката работи с конкретен приют за тази платена манипулация, как така кръвта не е проблем, когато не капе, а просто изтича пред очите ни от нашия скъп любимец... Уви, не направихме това, а просто изпратихме кучето си с поглед за който ми е трудно да пиша и сега, година след това, тъй като сълзите пълнят очите ми а в гърлото ми засяда топка... За огромно наше съжаление след няколко часа, малко след полунощ, се случи естественото – съобщено ни бе че кучето е починало. Минути след това отидохме до клиниката и след като се провери дали дължим повече пари освен вече дадените над 1500 лв, трупът на кучето ни бе предаден от сънените санитари и дежурни на които би следвало да разчитаме да преливат кръв по нареждане на д-р Василев...

Не знам защо си мислихме, че д-р Василев ни дължи поне обяснение като отиде на смяна. Тъй като това не се случи, към края на смяната му ние отидохме до клиниката и афектирани го попитахме как е възможно да получаваме такова убийствено несериозно отношение и че сме готови да пишем за това по всички медии. Д-р Василев, по-афектиран от нас (?!?), ни отговори поклащайки пръст да внимаваме какво пишем, че може да ни съди!!! Това е хуманното отношение на което се натъкнахме в негово лице. За капак при последвалите провокирани от нас разговори с ръководството на клиниката наред с по-интелигентни и съчувствени коментари получихме и такъв, че не очаквали че „толкова обичаме кучето си”!!!

Да, обичахме го и винаги ще го обичаме, както се надяваме и вие да обичате вашите любимци, които дори и да не изведете навреме, дори да пропуснете да нахраните или да оставите на двора на студа винаги са готови да ви посрещнат с радостен лай и помахване с опашка. Единствените ви истински предани приятели!

Това е и целта на тази секция на сайта, да споделите горчивия си опит от лица, клиники и практики за да предпазите други любящи стопани и техните любимци. Знаем, че вероятно така няма да ви стане по-леко, дори ще събудите сподавената болка, а може даже и да засегнете честолюбието и „доброто” име на бизнесмени изявяващи се под ветеринарно поприще, но въпреки това сме дълбоко убедени, че го дължите на нашите предани приятели.

Почивай в мир Бонго!

Твои любящи стопани,

сем. Дакови