Полезна информация за домашните любимци и обяви за животни
Какво ни казва котката?

Котките използват голяма гама от изразни средства. Те изразяват настроението и готовността си за предприемане на определено действие посредством множество мимики и движения на гъвкавото си тяло. Oсвен използваните пози и жестове съществена роля заема и целият репертоар от гласово нюансирани изразни средства. Изложените по – долу указания могат да ни бъдат от полза да разбираме по -добре изразните средства и поведенческите реакции на котката . Страхът кара обикновено котката да изглежда колкото може по – незабележима. Плътно притисната до земята, със свита глава и странично прилепнали уши, уплашената котка се скрива по възможност зад някое прикритие. Ако е изправена пред противник, например друга котка или куче, стрхът й нараства. Космите по гърба й настръхват, а зениците й силно се разширяват. Прояви на отбранително поведение (защитна реакция ) се наблюдават най – често, когато котката се почувства притеснена, без възможноат за отстъпление. Заплашително вдигнатата лапа, съскането, плюенето и ударът с нокти са защитните средства, които котката пуска в действие срещу противника. Агресивното поведение е рядкост. Котката майка напада светкавично и свирепо, когато защитава малките си, но и тук ударите с лапи са проява на защитна реакция. Прекомерно сериозната игра на малкото коте в мнимите борби срещу въображаем противник оформя поведението на възрастното животно. Още от тук личат редуващите се елементи на агресивно и защитно поведение. По това, как се движат ушите на котката, може да се съди за нюансите в настроението й. Освен израз на противоречиви чувства заплаха и страх едновременно, е изгърбването ( котешкия гръб ). Така застава котка, готова за нападение. Краката й са изпънати, гръбнакът й е пределно извит като скоба, опашката й е извита, като накрая се изправя отвесно на горе. Агресивната поза преминава в поза за защита и бягство, когато ушите се притискат плътно до главата. Настръхналата космена покривка прави тялото да изглежда по – едро, по -голямо и всяващо страх. Разщирените зеници и съскането показват настроението пред противника. При усложняване на положението реакциите на котката постепенно започват да показват противоречиви чувства изгърбеното животно пристъпва напред, а след това се отдръпва. Предната част на тялото реагира по -бързо от задната тялото се събира и се обръща с широката си част към противника.   Защитен характер имат и схватките за отбрана или за завоюване на територия. Истинско агресивно поведение се наблюдава при борба между котараци. Очите, чийто зеници са по – скоро стеснени, са твърдо приковани в противника. Ушите са щръкнали и слабо извити на вън. Заплашителният вид на леко приведената глава, характерната стойка и движенията на цялото тяло предхождат напълно сериозното намерение за нападение, при което се използват зъбите и ноктите. Агресивното поведение на някои котки понякога е пресилено без видима причина. Те проявяват агресивност, дори и срещу безубидни животни, с които съжителствуват, или срещу близки хора. Прекомерно сериозната игра на малкото коте в мнимите борби срещу въображаем противник оформя поведението на възрастното животно. Още от тук личат редуващите се елементи на агресивно и защитно поведение. По това, как се движат ушите на котката, може да се съди за нюансите в настроението й. Освен израз на противоречиви чувства заплаха и страх едновременно, е изгърбването ( котешкия гръб ). Така застава котка, готова за нападение. Краката й са изпънати, гръбнакът й е пределно извит като скоба, опашката й е извита, като накрая се изправя отвесно на горе. Агресивната поза преминава в поза за защита и бягство, когато ушите се притискат плътно до главата. Настръхналата космена покривка прави тялото да изглежда по – едро, по -голямо и всяващо страх. Разщирените зеници и съскането показват настроението пред противника. При усложняване на положението реакциите на котката постепенно започват да показват противоречиви чувства изгърбеното животно пристъпва напред, а след това се отдръпва. Предната част на тялото реагира по -бързо от задната тялото се събира и се обръща с широката си част към противника. Това не бива да бъде смесвано със защитните реакции, продуктивни от чувство на страх. Такова поведение трудно подлежи на разграничаване, особено ако миналото на котката не ни е познато. Повишената агресивност може да бъде както черта от характера на животното, така и израз на придобита деформация в поведението. Привидната аграсивност у стайните котки е съчетана най – често с подчертана ловна страст. Тъй като животните нямат вазможност да задоволят нагона си за улавяне на плячка по естествен начин, те реагират на заместители , като се хвърлят и атакуват с яростни ухапвания подвижни части на тялото най – често краката и ходилата на съжителите си. Неестественото агресивно поведение у котката може да се дължи на телесни увреждания или болестно състояние.

Изходът от положението – нападение като средство за защита или бягство, зависи от дадените обстоятелства. Почти винаги когато опасността нараства, критичната дистанция бързо намалява и ако има все още път за оттегляне, неопитните животни се опитват да избягат. По – опитните котки, които умеят да преценяват по – добре врага и собствените си шансове за успех, се опитват чрез агресивното си поведение да смаят противника. Със застрашително съскане, светкавично изхвърляне напред, плюене и удряне с лапи те се опитват да изненадат противника. Стрхът кара намиращата се в безисходица котка в повечето случаи също да премине в нападение. Опашката на котката е част от тялото й има специялно предназначение. Ролята й като кормило при определени двигателни реакции, а също така и при падане от високо е описана добре. Опашката се използва вместо … плячка, учебно пособие и уред за упражнение, който котката майка често използва пред своите малки. Тя има значение за партнъорите в брачната игра. Опашката моге да подмамва, да скрива, да дразни, да надхитря и да възпроизвежда все нови и нови ефекти. Същевременно тя е и чувствителен орган, който сигнализира промяната в настроението на притежателя си. Общо взето, котката не обича да бъде пипана или държана за опашката. Дори когато я галят или сама се гали тя става неспокоина и недоверчива, когато не се съблюдава определеното разстояние до свещенната опашка . Когато котката без съпротива позволява на някои да държи в ръка опашката й, това е най силното доказателство за силното доверие и симпатия, които тя храни към този човек. Леко завитата около тялото опашка е признак на миролюбиво настроение, спокоино състояние и показва, че котката е заета със себе си. Когато нещо интересно привлече вниманието й, например миша дупка, котката често се издава чрез леко потрепване на върха на опашката. Характерните пози на опашката при нападение или отбрана са описани добре. Недоволството и досадата намират израз в протестни движения, започващи с леко безпокойство във върха на опашката, стигащо до яростно биене с нея по земята или по хълбоците. Това са прояви на принуда или на насилие против волята на котката. Тези симптоми предвещават преминаване към защита и прибягване до услугата на ноктите.  Телесни увреждания и болка също могат да намерят израз в яростно движение на опашката. Окото на котката е не само високо развит сетивен орган. Той изразява и настроението й, което лесно се долавя от друга котка или опитен набюдател. Вече се спомена за разщирената зеница като белег на възбуда, съчетана с чувство за страх. Полу затворените цепковидни очи са показател за умора, лошо настоение и желание да не бъде смушавана. Широко отворените закръглени очи в съчетание с отпуснати форми на тялото изразяват покои и доволство. Така се изразява и интерес, любопитство и почуда при наблюдаване на определен процес. Заострената наблюдателност, насочена към противник или плячка, се изразява чрез напрегната поза на тялото, изправени и леко наклонени напред уши. Миролюбиво настроеното животно обикновенно изразява доброжелателството си чрез примигване или замижаване с едното око. Много често може да наблюдаваме как котка сякаш безцелно и безучастно мести погледа си от предмет на предмет. Като си лежи така безобидно, тя следи всяко движение и вижда всичко, което става около нея.  Много рядко погледат й е насочен непосредствено върху стоящ пред нея човек или друга котка. Самите котки също не обичат да бъдат фиксирани с поглед от близо. Това поведение най – добре се проявява при среща с непозната котка, когато се избягва директното фиксиране с поглед. Това има за цел да предразположи другата котка, да не я дразни и да не спъва действията й. При групов начин на живот сковаващ поглед може да отправи както социално превъзхождащ останалите животни индивид, така и обратното. Впитият поглед на плячката в очите на ловуващата котка може внезапно да прекъсне лова й. В борбата за йерархично надмощие или между съперничащи си котараци впереният в противника поглед означава заплаха и предупреждение.  Друг е погледът, с който котката се обръща към близак човек. Той обикновенно изразява желание за по – голяма близост. Откритият поглед често показва симпатия, потребност от внимание и нежност. С натрапчив поглед котката често изразява глад или желание да получи някое лакомство. Слухът и гласът играят важна роля. Острият слух позволява на котката да се ориентира безпогрешно. Тя различава най – нежни тонове и нюанси. Изключителната способност да модулира гласа си й дава възможност да разработи цял ( език ) за контакт както със себеподобните си, така и с човека. Колкото по – добре се научим да разбираме и отговаряме на гласовите ( изказвания ) на нашата котка, толкова по охотно тя ще ни ( говори ). В репертоара си всяка котка използва и собствени ( говорни ) средства, които, разбира се нямат нищо общо с човешкия език. Многообразието от звуци обаче и позволява да изрази диференцирано своето настроение, чувства и желания. Предлагаме ви някои особености на котешкия език:  Котешкият глас е в състояние както нежно да пита, така и настойчиво да изисква. Ясното и кратко измяукване е израз на радостен поздрав или готовност за сближаване при среща с непознат човек.  Неволно издаваните приглушени звуци изразяват чуство на обида. Молещите и оплакващи тонове често са символ на молба, нежелание за нещо или болка. Те могат да се засилят до преливащ от болкаи мъка вик за помощ.  Грамогласното мяукане често изразява оплакване за това, че котката е била изоставена дълго време сама. По подобен начин може да бъде показано и чуството за глад. Котката разполага с различни възможности в това отношение, чрез които настойчиво налага своето желание, но това зависи много и от стопанина. Някои от тези прийоми така пълзят по нервите на човека, че оглушителното мяукане не е нищо в сравнение с тях. Някои котки издават изключително високи, нежни до замиращи звуци, които създават впечатление за пълна изнемога. Обикновенно така постъпват някои раглезени животни, които искат на всяка цена да получат някакво лакомство, макар че вече им е сервирано друго.  Звуците с нарастваща сила трябва да се приемат като израз на заплаха, необуздан гняв, примесен често със страх. Особено мъчителни за човешкото ухо са прекомерно силните мяукания, издавани по време на схватките между котараците или церемонията около съешаването . Гърлените звуци издават нежни чувства, разменяни между партнъорите по време на разгонването или са отправени от майката към малките по време на кърмаческия период. Те могат също така да бъдат адресирани и към любим човек.  Особено нежни, заинтригуващо примамливи звуци издава котката майка, когато събира децата си.  Някои котки ( отговарят ) на човешкия глас и са в състояние да проведат истински ( разговор ). В такива случаи се установява, че котките разполагат не само с широка гама от звуци, но са и изключително чувствителни към ( изказванията ) на партнъра си ,бил той животно или човек. В случая не подбраната дума, а по скоро интонацията, с която тя е произнесена, оказват въздействие върху животното. Ако на котката говорим бавно, със сравнително равномерен тих глас, той обикновенно буди доверие у нея. Повечето котки откликват радостно, когато се обърнем към тях с примамливи, галъовни звуци. Котката е чувствителна към силните шумове. Мъркането обикновенно изразява задоволство. Котката мърка най – често, когато се е разположила за почивка, преди да я обори сънят. Мърка и от благодарност. Често котката започва да мърка, когато забележи, че й се предлага някое лакомство, като по – темпераментните животни издават и кратки радостни възгласи. Малките котенца мъркат, сучейки, като мачкат с лапи млечните жлези на майка си. Макар и символ на благоразположение и миролюбивост, мъркането може да изразява и вежливо полазвано нарастващо нежелание за нещо. Мъркането се засилва и прекъсва от време на време, когато задържаме или галим котката против желанието й. Такова мъркане възвестява нарастващото негодувание на животното. От опит е известно, че понякога мъркат и болни, а дори и умиращи котки. Това държание не е напълно обяснено, но се предполага, че когато пристъпат на болка позатихне и котката се почувства малко по – добре, тя започва да мърка, особено в присъствието на близък човек.

Прекомерно сериозната игра на малкото коте в мнимите борби срещу въображаем противник оформя поведението на възрастното животно. Още от тук личат редуващите се елементи на агресивно и защитно поведение. По това, как се движат ушите на котката, може да се съди за нюансите в настроението й. Освен израз на противоречиви чувства заплаха и страх едновременно, е изгърбването ( котешкия гръб ). Така застава котка, готова за нападение. Краката й са изпънати, гръбнакът й е пределно извит като скоба, опашката й е извита, като накрая се изправя отвесно на горе. Агресивната поза преминава в поза за защита и бягство, когато ушите се притискат плътно до главата. Настръхналата космена покривка прави тялото да изглежда по – едро, по -голямо и всяващо страх. Разщирените зеници и съскането показват настроението пред противника. При усложняване на положението реакциите на котката постепенно започват да показват противоречиви чувства изгърбеното животно пристъпва напред, а след това се отдръпва. Предната част на тялото реагира по -бързо от задната тялото се събира и се обръща с широката си част към противника.Известно е също така, че тя често използва различни варианти за постигане на една и съща цел, които понякога последователно експериментира под формата на игра. По този начин опитните котки наред с чисто унаследените инстинктивни реакции разполагат с по – голям или по – малък арсенал от заучени начини на поведение (Лайхаузен). Те са индивидуална придобивка и зависят пряко както от заложбите на животното, така и от факторите на заобикалящата го среда. Няколко думи за инстинктивните действия на котките, отглеждани по домовете. Редица движения и инстинкти стават излишни и загубват първоначалния си смисъл при животните, които се отглеждат в тесни помещения или бокс.тъй като те не могат да се налудуват на воля, задържането на някои инстинкти довежда до натрупване на специфична възбуда. Дори без ключовия дразнител такива животни проявяват инстинктивни действия, дразнят се или реагират на различни заместители. Подобни реакции често се проявяат под формата на безобидни игри, като гонитба на книжно топче вместо преследване на жива плячка. Поведението на котките често може да изглежда странно за нас. Не можем да разберем защо чудесната коткa, която храним редовно с качествена храна и й предоставяме прясна вода, все още настоява да ловува, да яде птици, мишки  и да пие вода от най-близката мръсна локва. Може би никога няма напълно да разберем всички котешки  странности, но колкото повече внимание обръщаме на  природните им  инстинкти, толкова по-голям шанс има да постигнем баланс между техния начин  на живот и нашия.

Социалната система на котките е много по- различна от тази на кучетата. Много хора вярват, че котките са надменни и егоистични, правят точно това, което те искат, когато го поискат. Въпреки това котките в природата често живеят в колонии, подобно на лъвовете и могат да покажат много социално поведение в групата. Разбира се, в домашни условия котките копнеят за внимание и обич от човешките им приятели.  Котките са самостоятелни и могат да се грижат сами за себе си.  Дори живеейки в уютен дом, обградени с грижи, те не губят способността си да се препитават сами, когато е необходимо. На много котки се налага даприбягват то тези вродени инстинкти, след като са били изоставени от собствениците си. Речника  на котките е много разнообразен. Мяукането на котката не е просто издаване на звук, а начин за комуникация, осъвършенстван в дивата природа. Любимото на всеки собственик мъркане е ясен признак на спокойствие и задоволеност, често след това котките заспиват. Сигналите варират от директно-очевидни до проява на  фини жестове, които може да не забелязваме, но които изпращат определени съобщения до други котки. Усещането на котките за мирис, допир и слух са най-важните сетива, които имат и при тях са много по-силно развити, отколкото при хората.  С езика на тялото могат да покажат различни емоции – страх, агресия, болка или задоволство.  Котките имат специален орган в носа си, наричан вомеронасален орган, който им помага да откриват миризми. Може би сте забелязали как котка ви да отваря леко уста, когато е усетила нов аромат. Обунянието също така  е важен метод за комуникация. Котките се идентифицират една с друга чрез мирис и го използват, за да отбележат своята територия. Около устата и в краката им са разположени ароматни жлези. Ето защо  трият лицето си в мебели или хора, като по този начин маркира обекта, това е техният начин да кажат „Това е мое”.

Ако се научим да разчитаме правилно сигналите на тялото, които котката изпраща, винаги можем да разберем в какво настроение е, дали е уплашена, не се чувства добре или просто не иска прегръдка, а да бъде оставена на мира. Широките зеници показват уплаха, раздразнение, неспокойствие.Биха  могли да означава и вълнение, предизвикано от различни фактори, като определените им десйтвия показват каква точно е емоцията. Подвитите назад уши говорят за агресия, а ако са плътно прилепнали към главата, котката е наистина уплашена. Същите чувства може да покаже с настръхване на козината, вдигане на опашката високо нагоре и съскане, като по този начин предупреждава, че е готова за нападение, чувства се заплашена. За разлика от кучетата, които развяват опашка в знак на радост, при котките това означава раздразнение. Спокойствието им се изразява в липсата на движение на опашката. Ако ушите са наострени или леко приведени напред, няма място за притеснение – котката е щастлива.

„Поведенческите проблеми“ при котките са всъщност проблеми  в нашето неразбиране на поведението й. Намираме за неприемливо котката  да яде растенията вкъщи, да чупи ценни вещи, да драска мебелите и да се бие със съседните котки. В тези случаи животното не винаги разбира защо му се караме, за него това са нормални, вродени неща. Някои от тях няма как да избегнем, но можем да ограничим нанесените щети. Засаждането на котешка трева ще спаси някое и друго цвете, котешката драскалка може да помогне за запазване на мебелите, а повечето играчки – на вещите.  По – рядко това се изражда в привидна агресивност. При липса на партнъор, когато котката е разгонена, тя често може да ухажва някакъв обект заместител. Цялостното поведение на стайните котки и животните, отглеждани в боксове, зависи до голяма степен освен от инстинктивните реакциии от отношението към животното, от средата, в която то е израснало, от начина на отглеждане, от ранното добро възпитание и др. Допуснати да станат причина за сериозни дефектив поведението й. Такива котки, които не реагират според очакванията, често остават неразбрани, биват погрешно осъждани, дори и наказани. Котката и нейната плячка както и  поведението  към  плячката  и е поредица от следващи едно след друго действия, породени от различни ключови дразнители.За неопитната котка мишките, плъховете и птиците отначало не представляват ловни обекти. Тя почти не ги сварзва с възможностите за удовлетворяване на старстта си за улавяне, убиване и засищане.Дали отделните действия ще бъдат свързани и насочени към определена цел, зависи до голяма степен от дразненията, въздействащи върху животното през различни периоди от живота му. Решаващо значение имат възпитанието, полученно от майката, и израстването сред котилото.

 

Едва излеззли от бебешката си възраст ( около шестата седмица след раждането), котенцата се научават на игра или сериозно да се борят с жива плячка. Ако котката израстне изолирано и в по – напреднала възраст срещне някакъв ловен обект, тя направо незнае какво да прави с него. Това същество тя често приема като себеподобно или дори се страхува от него, ако определени негови движения не отключат внезапно ловния и инстинкт. Много често готовноста за първото улавяне и убиване на плячката се събужда в състояние на силна възбуда. Плячката обикновенно подтиква неопитното животно само към игра с нея. Лайхаузен описва два вида игра с плячката ;резервирана ( в случаите на умора или на известен страх ) и ;разпалваща когато обектът е дребна жива плячка или заместител. Нека разгледаме отделните действия, формиращи инстинкта за улавяне на плячка. Като се съобразява с условията на терена, котката се промъква към нищо неподозираща жертва. В най – подходящия за нея момент тя прибягва пълзейки или с плоски подскоци до жертвата си, за да я улови с последния скок, при който задните и крака се опират здраво в пода, което придава особена устойяивост на животното. Това и позволява лесно да се справи с бранещата се плячка и да следи движенията и за спасявне, а и при нужда сама бързо да избяга. Продължително задържащата дебнеща поза, при която тялото е напълно притиснато към пода с прибрани под него предни крака, е доказателство за способността на котката да изчаква търпеливо. Изпънатата напред глава с щръкнали уши и мустаци, потрпването на опашката и лекото пристапване със задните крайници изразяват висока степен на напрежение. Характерния начин на ловуване доказва пригодността на котката за улавяне на дребни гризачи, най – вече на мишки. Той не е свързан с вродена дарба за лов на птици. Обикновенно мечтаната цел отлита, преди учудената котка да стигне до нея въпреки промените в метода на дебнене и приближаване. Улавянето и убиването на плячката протичат по определени правила. Най – често, преди да захапе плячката, котката се опитва да я задържи с лапи. Обектите, които трудно се достигат, като например спасила се в някоя цепнатина мишка, могат да бъдат притеглени и измъкнати с помоща на ноктите на протегната напред лапа.

 

Първото захапване е инстинктивно и е насочено към предната част на тялото шията, плешките или гърба. Посоката на захапването се определя най – вече от характерното свързване на главата и трупа при жертвата. Обикновенно второто захапване е по – точно. То действува убииствено на жертвата поради нараняване на гръбначния мозък и принадлежи към заучените начини на действие, придобити от опит. След убиването на плячката след редица движения, които наподобяват някакъв ритуал. Много ряско котката стръвно се нахвърля върху убитото животно, за да го изяде. Ако прекомерен глад не диктува действията и, котката обикновенно оставя улова си. Отдалечава се от него, оглежда се, връща се отново, поема жертвата си в устата и известно време я разнася наоколо. Понякога котката играе с мъртвата си плячка, като я хвърля нагоре, хваща я отново и изпълнява наоколо и радостни подскоци, които вероятно са израз на облекчение след победата над бранещото се животно. Най – накрая тя изяжда плячката си, но по възможност на някое скрито място.

Дребната плячка изяждат заедно с кожата и космите. Разкъсването на плячката започва най – напред от главата, а при птиците често и от крилото, като щръкналите мустаци играят значителна роля при ориентирането. Котката яде обикновенно приклекнала. С резците си тя първо нарязва плячката на малки части, които поглъща, навела встрани глава, и предъвква ту от едната ту от другата страна. Накрая остават само отделни кости, а при по едър улов и части от трупа, които котката трудно може да сдъвче. Инстинктът за улавяне и убиване се проявява независимо от чувството за глад. Ситите котки често убиват животни, без да ги изяждат. Това е показател, че доброто хранене не се отразява върху ловните способности на котката. Известно е,че котките са изключително свободолюбиви животни, със своеобразен характер и понякога с необяснимо поведение. Характерът на котката се формира в съответствие с околната среда, като винаги преобладават наследствените качества. От най-ранна възраст котката много точно разграничава всички особености в поведението на човека и именно от това зависи формирането на характера и поведенческите и реакции. Лошото, недоброжелателно отношение към нея води до това, че тя става нервозна и плашлива или прекалено агресивна. Обратно, спокойният и приветлив характер на стопанина се предава на животното.

Различните емоциални състояния на котката, се изразяват чрез поведенчески пози и жестове. Ето някои от тях:

Миролюбива поза. Тялото е отпуснато, спокойно; опашката е леко завита около него; котката примигва и замижава с очи; безцелно мести погледа си.

Страхова поза. Животното е снишено до земята; главата е наведена, ушите са странично прилепени към нея; козината на гърба е настръхнала; зениците са силно разширени; котката се опитва да е незабележима и най-често търси място да се скрие.

Защитна поза. Тялото е напрегнато и леко снишено; ушите са притиснати към главата; следва замахване с лапи, плюене, разширяване на зениците, съскане и изгърбване с настръхване на козината, което прави тялото да изглежда значително по-едро, което се дължи на възможността на котката да удължава гръбначния си стълб.

Агресивна поза. Котката е с леко изнесено назад тяло (до изгърбване в задната част на гърба); очите са леко притворени със средно стеснени зеници; опашката е напрегната и изпъната; устата е отворена; погледът и фиксиран в противника; ушите са щръкнали и леко извити встрани; позата изразява готовност за скок и атака, придружен със съскане, плюене и включване на лапите и ноктите, а в заключителния етап – на зъбите, при това с хирургическа точност.

За разлика от човека, който е всеяден, котката е строго месоядно животно с тяло, съвършено пригодено към този хранителен режим.  Със своите челюсти, предназначени да прерязват, не да дъвчат, 30 остри, режещи зъба, слюнка, която не съдържа храносмилателни ензими, стомах, пригоден бързо да смила погълнатата "плячка,", котката се отличава с много специфично хранително поведение. На практика, това животно, което поглъща цели хапки, може да яде по 12-18 пъти на ден, като общата продължителност на храненето му е по-малко от 30 минути, разпределени за период от 24 часа, като всеки път то поглъща едва по няколко грама. Храната достига стомаха му на големи късове. Затова задоволяването на хранителните изисквания на котката предполага специална диета, в която са взети под внимание критериите, свързани с начина й на живот или възрастта й, но също така с нейното здраве, сексуален статус, специфични особености на породата, храносмилателна или кожна чувствителност, за да се чувства котката добре през целия си живот.

По материали от интернет пространството